КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПОВОД 380 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ
"E PUR SI MUOVE"
"E PUR SI MUOVE"
26 - 27 НОЕМВРИ 2022 Г.
КОЙ Е ГАЛИЛЕЙ?
“Също така напразно издействахте против Галилей Римския декрет, който осъжда неговото становище относно движението на земята. Това няма да докаже, че тя стои неподвижна; и ако разполагаха с постоянни наблюдения, доказващи, че именно тя се върти, всички хора, взети заедно, не биха ѝ попречили да се върти и не биха попречили на себе си да се въртят с нея.”
Блез Паскал
"Писма до един провинциал"
КОЙ Е ГАЛИЛЕЙ?
“Също така напразно издействахте против Галилей Римския декрет, който осъжда неговото становище относно движението на земята. Това няма да докаже, че тя стои неподвижна; и ако разполагаха с постоянни наблюдения, доказващи, че именно тя се върти, всички хора, взети заедно, не биха ѝ попречили да се върти и не биха попречили на себе си да се въртят с нея.”
Блез Паскал
"Писма до един провинциал"
Галилео Галилей е ренесансов учен, притежаващ както музикално образование, така и познания по медицина, философия, богословие, математика, физика и история. Той е и изобретател, и инженер със също толкова съществени приноси, колкото в математиката и физиката.
Родом е от Пиза, роден e на 15.02.1564 г. и e починал 8.01.1642 г. На младини получава домашно образование от своя баща Винченцо, който е лютенист, композитор и музикален теоретик и се научава също да свири на лютня, както и да мери извънредно точно времето по слух. Баща му е създател на първия нелинеен математически модел, описващ природно явление, свързано с вибриращи струни – ако отношението на дължините на струните е линейно свързано с музикалния интервал (например 3:2 е квинта), то варира с квадрата на напрежението, приложени върху тях. Тежестите, окачени на струни с еднаква дължина, трябва да са в съотношение 9:4, за да възпроизведат квинта. Този нелинеен модел ще бъде примерът и еталонът на Галилей за ролята на втората степен при моделиране на физични явления и в основата на неговия парадокс по отношение на безкрайността.
Галилео Галилей е ренесансов учен, притежаващ както музикално образование, така и познания по медицина, философия, богословие, математика, физика и история. Той е и изобретател, и инженер със също толкова съществени приноси, колкото в математиката и физиката.
Родом е от Пиза, роден e на 15.02.1564 г. и e починал 8.01.1642 г. На младини получава домашно образование от своя баща Винченцо, който е лютенист, композитор и музикален теоретик и се научава също да свири на лютня, както и да мери извънредно точно времето по слух. Баща му е създател на първия нелинеен математически модел, описващ природно явление, свързано с вибриращи струни – ако отношението на дължините на струните е линейно свързано с музикалния интервал (например 3:2 е квинта), то варира с квадрата на напрежението, приложени върху тях. Тежестите, окачени на струни с еднаква дължина, трябва да са в съотношение 9:4, за да възпроизведат квинта. Този нелинеен модел ще бъде примерът и еталонът на Галилей за ролята на втората степен при моделиране на физични явления и в основата на неговия парадокс по отношение на безкрайността.
По-късно Галилей учи три години логика при Якобо Боргини. По настояване на баща си се записва да учи медицина, тъй като тя е по-добре платена от математиката, но проблемът за зависимостта на периодите на махалото от амплитудата го обсебва и той сменя областта. Галилей смята, че периодите на махалото са независими от големината на замаха (амплитудата), което по-късно се доказва, че е само приблизително вярно.
По-късно Галилей учи три години логика при Якобо Боргини. По настояване на баща си се записва да учи медицина, тъй като тя е по-добре платена от математиката, но проблемът за зависимостта на периодите на махалото от амплитудата го обсебва и той сменя областта. Галилей смята, че периодите на махалото са независими от големината на замаха (амплитудата), което по-късно се доказва, че е само приблизително вярно.
Като инженер е известен със своите изобретения като термоскопа, първата надеждно документирана употреба на микроскоп, първият дизайн на часовник с махало, военни компаси, механизми и други. Подпомага създаването на пианото чрез свои изобретения. Преподава проекция и кирароскуро в Академията на изкуствата във Флоренция, пише стихотворения, повлиян от Данте, едно от които осмива традициите на университета в Пиза навсякъде да се носи официалното облекло. За изобретенията и откритията си във физика и математика ползва отлично тренирания си музикален слух и способностите си да рисува. Като физик той има фундаментални приноси за развитието на науката, като предшественик на Исак Нютон. Той е първият, който прави убедителни мисловни експерименти, показващи както еднаквото ускорение, което имат падащите тела с различно тегло, но и принципът на относителността, казващ, че законите на физиката важат еднакво във всяка инерциална система, движеща се праволинейно и равномерно – рибите плуват по един и същ начин в аквариума на равномерно движещ се кораб и в неподвижна къща на сушата.
Като инженер е известен със своите изобретения като термоскопа, първата надеждно документирана употреба на микроскоп, първият дизайн на часовник с махало, военни компаси, механизми и други. Подпомага създаването на пианото чрез свои изобретения. Преподава проекция и кирароскуро в Академията на изкуствата във Флоренция, пише стихотворения, повлиян от Данте, едно от които осмива традициите на университета в Пиза навсякъде да се носи официалното облекло. За изобретенията и откритията си във физика и математика ползва отлично тренирания си музикален слух и способностите си да рисува. Като физик той има фундаментални приноси за развитието на науката, като предшественик на Исак Нютон. Той е първият, който прави убедителни мисловни експерименти, показващи както еднаквото ускорение, което имат падащите тела с различно тегло, но и принципът на относителността, казващ, че законите на физиката важат еднакво във всяка инерциална система, движеща се праволинейно и равномерно – рибите плуват по един и същ начин в аквариума на равномерно движещ се кораб и в неподвижна къща на сушата. Този принцип е основополагащ за класическата механика на Нютон и специалната теория на относителността на Алберт Айнщайн. Галилео Галилей има смелостта да се опълчи на доктриналната природа на физиката до неговото време и да постави самата основа на науката под въпрос – природата на нейните доказателства. До Галилей се е смятало, че всяко твърдение във физиката трябва да се доказва логически, както в математиката – без да се прави сметка, че математиката изучава абстрактни обекти, които спазват правила, наложени от самите им дефиниции и аксиоми – твърдения, които са „дадени“, не изведени, те просто са верни. Обектите във физиката са реални, безкрайно по-сложни от математическите обекти и аксиомите за тях не са предварително известни – те трябва някак да бъдат „отгатнати“ и съществуват множество аксиоматични системи и построени върху тях теории, водещи до едни и същи видими и измерими резултати. Така основното оръжие във физиката се оказва експериментът. Смята се, че Галилей е първият учен, който е разбирал това, както и несъвършенството на информацията, която експериментите дават поради шума от измерването и нееднаквите условия. Философията на науката на Галилей влиза в директно противоречие с учението на Църквата, която използва слабите места на неговите аргументи, за да отхвърли твърдението му, че Земята се върти, прилагайки извънредно строгите научни критерии в схоластиката за неопровержими логически доказателства. Неговият „Диалог за двете световни системи“ е забранен, а той е осъден на изгнание, за което основен принос има подигравателното отношение към тезите на църквата, която диалогът показва. Галилей умира на 77 години, но неговото наследство се проявява в изследванията на сър Исак Нютон, който широко използва експерименталния подход за развитието на класическата механика.
Този принцип е основополагащ за класическата механика на Нютон и специалната теория на относителността на Алберт Айнщайн. Галилео Галилей има смелостта да се опълчи на доктриналната природа на физиката до неговото време и да постави самата основа на науката под въпрос – природата на нейните доказателства. До Галилей се е смятало, че всяко твърдение във физиката трябва да се доказва логически, както в математиката – без да се прави сметка, че математиката изучава абстрактни обекти, които спазват правила, наложени от самите им дефиниции и аксиоми – твърдения, които са „дадени“, не изведени, те просто са верни. Обектите във физиката са реални, безкрайно по-сложни от математическите обекти и аксиомите за тях не са предварително известни – те трябва някак да бъдат „отгатнати“ и съществуват множество аксиоматични системи и построени върху тях теории, водещи до едни и същи видими и измерими резултати. Така основното оръжие във физиката се оказва експериментът. Смята се, че Галилей е първият учен, който е разбирал това, както и несъвършенството на информацията, която експериментите дават поради шума от измерването и нееднаквите условия. Философията на науката на Галилей влиза в директно противоречие с учението на Църквата, която използва слабите места на неговите аргументи, за да отхвърли твърдението му, че Земята се върти, прилагайки извънредно строгите научни критерии в схоластиката за неопровержими логически доказателства. Неговият „Диалог за двете световни системи“ е забранен, а той е осъден на изгнание, за което основен принос има подигравателното отношение към тезите на църквата, която диалогът показва. Галилей умира на 77 години, но неговото наследство се проявява в изследванията на сър Исак Нютон, който широко използва експерименталния подход за развитието на класическата механика.
